Що е то пробиотик и какви са ползите от приема му?

Вероятно знаете, че човешкият организъм е дом за множество видове микрооорганизми, част от които полезни, други- не чак толкова. Балансът между тях е ключът към доброто здраве. Идеята, че „добрите“ бактерии подпомагат организма в борбата му срещу патогените не е от вчера. Учените насочват усилията си в изследвания в тази насока още от началото на 20ти век, след като забелязват благотворното влияние на ферментиралите храни върху здравословното състояние на редовно консумиращите ги. Кефирът, киселото мляко, квасът, киселото зеле са все храни, предпочитани от нации, известни с дълголетниците си. 

Пробиотиците са онези малки, невидими помощници, които разговорно наричаме „добри“ бактерии. Те са част от нормалната човешка микрофлора, която е уникална като състав за всеки един от нас. Самият термин пробиотик идва от гръцките думи pro(„за“) и bios(„живот“)- в буквален смисъл „за живота“. Освен от ферментиралите храни, пробиотици можем да си набавим и чрез хранителни добавки. На етикета ще прочетем може би Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus, което значи, че родът на бактерията е Lactobacillus, от вид delbrueckii, от щам Bulgaricus. Това е така популярния за нас лактобацил на киселото мляко. Добре е да сме запознати със състава на добавката, която приемаме, тъй като различните видове пробиотици имат различен ефект върху организма. 

Възстановяване на нормалната микрофлора след антибиотична терапия

Вероятно ви се е налагало да приемате антибиотик под една или друга форма. За съжаление, освен че ликвидират патогенните микроорганизми, причинители на дадена инфекция, те унищожават и голяма част от нормалната микрофлора. Нарушеният баланс на микробиома става причина за неразположения като гадене, диария, повишено газообразуване, повишена податливост към гъбични инфекции. Допълнителният прием на пробиотици свежда опасността от подобни неприятности до минимум.

За поддържане на здравословно тегло

Не само липсата на движение води до натрупване на излишна мастна тъкан. Лошата диета също спомага за това да сме недоволни от показанията на кантара. Не само заради излишните калории, а и заради това, че тя сериозно нарушава балансът между „добрите“ и „лошите“ микроорганизми в червата. Последствията са неприятно подуване, коремни болки и запек в краткосрочен план. В дългосрочен- хронични възпаления и дори хормонални нарушения. Пробиотиците се борят с излишните килограми и по друг механизъм- чрез освобождаването на пептид, който потиска апетита. 

Как да приемаме пробиотиците? Можем ли да предозираме?

Пробиотиците могат да бъдат приемани ежедневно или периодично- например, по време на антибиотична терапия. В този случай е добре те да бъдат взето поне 20 минути след антибиотика, за да не бъде неутрализирано тяхното действие. Можем ли да прекалим с пробиотиците? Малко вероятно е, но все пак, ако се проявят симптоми като болки в корема, гадене и подуване, които не отшумяват в рамките на ден- два, трябва да се консултираме с лекаря или фармацевта, препоръчал техния прием. Пациенти с имунокомпрометирана имунна система също трябва да бъдат особено внимателни, когато приемат пробиотици. 

Пребиотици и синбиотици

Разбрахме що е пробиотик. А какво се крие зад термина пребитоик? Най- просто казано, пребиотиците са „храната“ на пробиотиците. Това са неусвоимите влакнини(фибри), срещащи се в зърнените храни, плодовете и зеленчуците. Фибрите са устойчиви на стомашните киселини, ензимите и температурата в човешкото тяло, поради което безпроблемно стигат до червата и там поддържат популацията от полезни бактерии. Комбинацията пребиотик и пробиотик наричаме синбиотик. Все повече пробиотични хранителни добавки включват в състава си и пребиотик, като това гарантира ефективността на продукта и умножава ползата от приема му. 

Автор: Деница П.

Снимки: www.pexels.com