Изгарянията могат да бъдат термични и химични, според агента който е причинил увреждането. Обикновено се получават при трудови или битови инциденти , но не е изключено подобна ситуация да ви се случи непредвидено и по време на почивка. В днешната статия ще разгледам мерките, които е необходимо да предприемем, когато край нас има пострадал от изгаряне.
Термично изгаряне
Термичното изгаряне се получава под въздействие на открит пламък или горещ предмет, течност с висока температура, пара. Според дълбочината си, изгарянето съществува в 4 степени и може да нанесе различни локални и общи нарушения в организма. Тежестта на изгарянето зависи не само от дълбочината му, а и от засегнатата площ- дори по- ниска степен може да бъде опасна, ако поразеният участък е много голям. При първа степен се наблюдава зачервяване на кожата и болка. Когато изгарянето е от втора степен към тези симптоми се прибавя и появата на мехури. При трета степен кожата е бледа или кафява, настъпва некроза на кожата в пълната й дълбочина. В най- тежката степен на изгаряне, некрозата обхваша и подлежащите тъкани, кожата може да бъде покрита от черна кора(есхара). Площта се определя от различни правила, най- често използваните от които- „правило на деветките“, според което главата+ шията, горния крайник- всяка от тези области представляват 9% от кожната повърхност, гърба, гърдите, долния крайник- 18%, слабините- 1%. При деца пропорциите са други. Когато изгарянето е по- ограничено, може да се ползва „метод на дланта“, според което дланта е с големина приблизително от 1%.
Първа помощ при термично изгаряне
Важно е действието на термичния агент да се прекрати по най- бързия начин. Горящите дрехи се гасят с одеяло, наметка или с вода- бързо и без излишни движения, понеже всеки полъх предизвиква допълнително засилване на пламъка. Вече загасени, но тлеещи дрехи веднага се отстраняват. Бижутата се махат, понеже могат допълнително да травмират мястото, ако се развие оток. При изгаряния от по- лека степен, обхващащи малка площ, е необходимо кожата да се охлади под течаща вода, да се измие и да се намаже с Дефламол или Пантенол. При наличие на мехури те не се пукат в никакъв случай- съществува риск от инфекция. В този случай кожата се охлажда под течаща студена вода и се прави суха стерилна превръзка. Ако мехурите са пукнати, не се пипат и не се мажат с нищо- необходимо е да се покрият със суха стерилна превръзка, докато не се намеси лекар. По- обширните и дълбоки изгаряния изискват спешна лекарска намеса, поради опасността от термичен шок. Ако пострадалият е в съзнание, може да се даде аналгин против болката, както и вода на малки глътки.
Химично изгаряне
Получава се под въздействие на киселина или основа. Тежестта на полученото изгаряне се определя от концентрацията на увреждащото вещество и времето на въздействие. Химичният агент се отстранява веднага, като се внимава да не попадне върху здрава кожа. Дрехите, с които е бил пострадалия, се отстраняват, ако са били контаминирани. Поразената кожа се измива внимателно с вода и се третира с вещество, което да неутрализира химикалът. За киселини се прилага 2-5% натриев бикарбонат,а за основи- 1% разтвор на оцетна киселина. Поставя се суха превръзка и пострадалият се изпраща при специалист.
Можем ли да предотвратим подобни инциденти?
Обикновено ситуациите, в които се стига до такива поражения са непредвидими, но все пак можем да вземем някои мерки. Пострадалите от горещи течности обикновено са малки деца- поради тази причина те не бива да се оставят без надзор, когато готвим или затопляме вода на котлона. Не слагайте току- що приготвени ястия върху покривки или мушами, които има вероятност да дръпне детето. Когато носите съдове с гореща вода, не носете и малкото едновременно с това. Задължително е спазването на всички мерки за пожарна и аварийна безопасност. Корозивните вещества, които биха могли да предизвикат изгаряне трябва да се съхраняват на недостъпни места. Предприятия, работещи с такива химикали е нужно да имат предварително приготвени разтвор на натриев бикарбонат, разредена оцетна киселина и разреден в съотношение 1:5000 калиев перманганат.
Автор: Деница Пенева
Снимки:pexels.com
pixabay.com