Защо се нуждаем от пробиотици?

Едва ли има човек, който вече да не е чувал за пробиотиците и колко важни са те за здравето ни. И все пак, информацията, свързана с тези полезни микроорганизми, може понякога да бъде объркваща. Може ли тялото ни да синтезира пробиотици или трябва да ги предоставяме? Ако да, достатъчно ли е да ядем пробиотични храни или трябва да приемаме добавки? Ако пием добавки, трябва ли да го правим постоянно или е достатъчен еднократен курс? А кои от всички добавки на пазара да изберем, когато предлагането е толкова голямо и изобщо има ли разлика между различните пробиотични добавки?

На тези въпроси ще потърсим отговор в днешната публикация. Затова започвам от самото начало и въпроса:

Какво са пробиотиците?

Както подсказва името им, пробиотиците (pro – за и biotic – отнасящ се до живота) са полезни микроорганизми, които приемаме с храна или хранителни добавки, и които подкрепят здравето ни, а оттам и живота. Пробиотиците са основно два вида – на основата на бактерии (като например Lactobacillus и Bifidobacterium) и на основата на дрожди(като например S.boulardii).

Традиционно познатите пробиотици, от които се правят и повечето пробиотични добавки, съдържат млечно кисели-бактерии, като Lactobacilli, Bifidobacteria, E.coli и др. Съществуват обаче и друг тип пробиотициизвлечени от почвата или от растенията, известни като SBOs (soil-based-organisms). Повече за разликата между двете групи малко по-надолу в текста.

Кратка история на пробиотиците

Използването на пробиотици под формата на ферментирали храни датира от хилядолетия. Още преди времето на Христос хората ферментирали мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба. Ферментирането подобрявало вкуса , правело храните по-лесноусвоими и ги съхранявало за по дълго време е във времената , когато нямало хладилници.И до днес, много народи консумират традиционни ферментирали храни каквито са киселото мляко за нас, кефирът за Русия, киселото зеле за Германия и Източна Европа, кумисът за Азия, напитката ласи за Индия, маслините за Средземноморието, ферментиралата риба за Корея и Япония, кимчи за Корея и други.

Пробиотиците са открити за науката от руския учен Илия Мечников в началото на 20-ти век. При работата си в института Пастьор в Париж, Мечников изолира бактерия, която първоначално нарича български bacillus, a днес познаваме като Lactobacillus bulgaricus.

Днес учените разпознават десетки пробиотични култури, подредени в строга таксономия. Пробиотиците имат роднапр. Lactobacillus,вид напр. acidophilus и щам напр. DDS-1. Това разделение е важно, защото не всички щамове на даден вид са еднакво ефективни и при избора на пробиотик щамовете имат значение, както ще обясня малко по-долу в текста.

Ето защо качествените пробиотици отбелязват на етикета щама на съответния вид, докато масови продукти с по-ниско качество се ограничават само с отбелязването на вида. Винаги четете етикетите.

Защо се нуждаем от пробиотици?

Значението на пробиотиците за здравето е наистина огромно! Всички съществени функции в тялото се нуждаят от тяхното участие. Ето само част от нещата, които пробиотиците правят за нас:

• помагат ни да разграждаме и усвояваме храната си;
  гарантират ни устойчива имунна система;
  балансират pH в тънките и дебелото черво;
  регулират перисталтиката;
  намаляват възпалителните процеси в червата;
  предпазват зъбите и венците;
  синтезират витамини – B1, B2, B3, B5, B6, B12 и К;
  подобряват абсорбцията на минерали;
  неутрализират токсини;
  не позволяват прираст на кандида и други патогенни микроорганизми;
  нормализират серумния холестерол и триглицериди и още много други.

При един научен експеримент, в който се използват животни, учените предизвикват стерилност в червата на обектите като премахват оттам всички микроорганизми. Оказва се, че без чревна микрофлора животът е невъзможен, както и без пробиотични бактерии е невъзможно здравето!

Достатъчно ли е да ядем пробиотични храни, за да сме здрави?

Простият отговор е „да“. Ако го правим всеки ден! Точно така – един от популярните митове, свързан с пробиотиците, е представата, че веднъж като попаднат в червата ни, те си опъват палатка и остават там завинаги! Всъщност единственият период от живота , когато полезните микроорганизми могат трайно да се заселят в червата , е по време на раждането , когато червата са почти стерилни и през първите две години от живота.Именно затова естественото раждане и правилно проведеното захранване са от изключителна важност, а редица заболявания на късната възраст могат да се проследят назад във времето до момента на раждане и захранване.

След този кратък период в началото на живота чревната флора остава малко или повече стабилна. Полезните бактерии, които приемаме с храната си или добавки, обикновено престояват известно време, свършват си работата и напускат тялото. Ето защо е важно редовно, по възможност всеки ден, да приемаме пробиотични храни като кисело мляко, кефир, ферментирали плодове и зеленчуци или ако нямаме възможност да го правим продължително време, да компенсираме с пробиотици като хранителни добавки.