Ушната кал - да почистим наистина правилно

Чистенето на ушите е един от навиците ни след баня. Под влиянието на топлата вода, ушната кал омеква и отстраняването й е безпроблемно. Но дали изобщо е нужно да я чистим и колко далеч, по- скоро навътре, можем да стигнем в тази грижа.  

Много хора редовно почистват ушите си, като намеренията им са свързани с поддържане на личната хигиена. Повечето от тях го правят погрешно, тъй като голяма част от методите за почистване на ушите в домашни условия носят повече вреда, отколкото полза. 

Как се образува ушната кал?

Наречена на медицински език церумем ,тя е резултат от функцията на жлези, разположени в основата на ушния канал. Лепкавата субстанция, която секретират, „хваща” всички външни тела, които могат да попаднат в ушния канал. Прах, други замърсители и микроби. Тя има освен това дезинфекцираща функция, антимикотична и овлажняваща. Има мазен характер, за да предпази ухото от водата. С помощта на миниатюрните косъмчета в канала, тя бавно се стича надолу, където вече може да бъде видяна жълтеникавата „рекичка”. Дотук в ушната кал няма нищо лошо. Единственото неприятно нещо е неестетичният вид да ушите ни.

По-важното е, че макар ушната кал да носи усещането за нечистоплътност, няма нищо общо с личната хигиена. Тя е важна за здравето на ушния канал – осигурява защита, лубрикация, има и антибактериални свойства. Ако ушите се почистват много често, липсата на ушна кал може да доведе до сухота и сърбеж.   

Ушните канали обикновено се самопочистват и не бива да се чистят с външни средства. Когато се опитаме да отстраним ушната кал с памучни клечки например, това може да доведе до избутването ѝ по-навътре в ушния канал. 

Защо изобщо да я чистим?

Все повече специалисти предупреждават, че прекаленото старание в чистенето на ушите може да причини повече вреда, отколкото реална полза, за здравето вече говорим, не за естетичния външен вид. Механичното чистене на уши с клечки, които влизат твърде надълбоко, може да увреди деликатни части на ухото и да повреди слуха.

Освен това чистенето по- често от веднъж седмично стимулира производството на повече ушна кал, защото това е защитен механизъм на ушите. А ако неправилно чистим ухото и бъркаме твърде навътре – можем да напластим ушната кал, така че да образува т. нар. "тапа", която само специалист ще може да отстрани.

Природата е дала на ухото начин да се самопочиства, но и да изхвърля мръсотията. Когато ушната кал стигне в прехода между ушния канал и мидата, под влияние на повечето въздух, тя се вкоравява и се образуват малки топченца, които могат да се махнат елементарно, а ако ги оставим – падат и сами.