Когато сме болни последното нещо, за което можем да мислим е храна, нямаме апетит и консумираме по-малко. Не е толкова страшно, че ядем по-малко, стига храната ни да е добре балансирана и да ни осигурява нужните хранителни вещества, които да ни дават енергия, докато се възстановим.
Дали ще е лека настинка или по-тежка форма на боледуване, нашествието на вирусите и бактериите е факт. Можем ли да влияем с храненето – да предотвратим болестта или да подпомогнем оздравяването? Има ли конкретни храни, които биха били от помощ? Изобщо трябва ли да ядем или е по-добре да погладуваме, за да дадем възможност на тялото да се справи с натрапниците?
Имунната система – нашата защита
Човешкото тяло е една уникална машина, която има своите механизми за оцеляване и предпазване от вредни влияния - доколкото е възможно в зависимост от средата на живот и други фактори.
Имунната система се бори с евентуалните натрапници на няколко места, всяко от които има своите "оръжия" срещу лошите бактерии. Ако някоя от тях премине на следващо ниво, там се задействат още по-агресивни механизми.
- Първото място е устата (и слюнката). Имунната система работи още с първия залък храна. В слюнката има различни вещества с антимикробни свойства.
- Следва стомахът и неговата киселина, която има няколко роли, включително и унищожаването на вредните бактерии, които са успели да преминат с храната.
- Киселината не винаги успява и някои по-упорити бактерии могат да преминат по-надолу в системата. Там обаче има различни протеини и химични съединения, които да засекат натрапниците и да се борят с тях.
Имунната система има и собствени пробиотици, добри бактерии, които да попречат на лошите организми да навлязат в кръвния поток и/или малките черва, където да направят колония.
За съжаление, дори и с толкова много механизми, имунната система пак може да се окаже прекалено слаба и ние да се разболеем. Интересното е, че храната има ключова роля, защото действа на бактериите (както на добрите, така и на лошите), в зависимост от това, което ядем.
Добра диета < > лоша диета
- Добрата диета е наситената с хранителни вещества –аминокиселини, есенциални мастни киселини, фибри, витамини и минерали.
- Лошата диета – преработени храни с добавени захари и/или трансмазниини, която не осигурява нужните макро- и микронутриенти на тялото.
Добрата диета подпомага полезните бактерии и тялото, за да реагират бързо и ефективно срещу нашествениците.
Лошата диета може да доведе до слаба имунна система; вирусите и бактериалните инфекции ще атакуват по-често, а боледуването ще е по-продължително.
И все пак се разболях. Да ям или да не ям?
Дори и най-добрата диета и навреме взетите мерки могат да се окажат безсилни срещу някои вирусни и бактериални инфекции.
И така – болни сме, симптомите са налице. Какво да правим?
Да ядем – за да подпомогнем организма, или да не ядем – за да дадем шанс на тялото да се справи с нарушителите, вместо да храносмила?
Няма как да дадем категоричен отговор, а и досега никой не е успял да даде такъв.
- Някои изследвания са стигнали до извода, че храненето с конкретни храни може да помогне при определени вируси, но и гладуването има място в борбата с инфекциите.
- В някои случаи умерената калорийна рестрикция може да помогне, но при други липсата на достатъчно калории може да потисне имунитета.
- Апетитът на някои хора намалява по време на боледуване, например при грип или гастроентерит.
- Повишаването на температурата при треска е един от начините на тялото да се справи с болестта, но от друга страна прекалено силното възпаляване може да изтощи организма и да го дехидратира; така нуждата от макро- и микронутриенти се засилва още повече.
И така, в крайна сметка излиза, че нещата са преплетени и сложни и зависят от конкретния случай. Хубаво е да слушате сигналите на тялото си, колкото и разтегливо и неопределено да е това понятие.
.webp)
