Ако някога сте се опитвали да хванете миризливка и сте я смачкали, знаете точно за какво става въпрос. Ако не сте, по-добре не се опитвайте да я смачкате.
Миризливките отделят отвратителна миризма когато биват нападната или убити – това е защитен механизъм, и то доста добър. Има няколко вида миризливки, които формират семейство Pentatomidae, но най-честия вид е кафявата миризливка. Тя е иначе обикновено и тромаво листоядно насекомо, с размерите на стотинка, което е първоначално от Азия, но се е разпространило по целия свят.
Някои ги наричат „Shield bugs” или „буболечки щит“ заради отличителната им форма на тялото. Твърдата им обвивка действа като броня, която ги пази от нападатели и случайни удари. Но далеч най-разпознаваемата им защита е тяхната миризма – нещо между много силен кориандър и скункс. Няма как да я сбъркате. Миризмата идва от восъчна течност, която те отделят, съдържаща алдехиди – съединения, които имат въглероден атом свързан с водород, с кислород (чрез двойна връзка) и с още нещо. Най-простия и често срещан е формалдехид, който се използва за консервирането на мъртви тъкани. Ако някой път сте били по задните коридори на природонаучен музей или медицински университет, може би сте усещали натрапчивата му миризма.
Алдехидите ги има и в много други разнообразни места, като например в кухнята – те придават специфичната миризма на някои подправки (като например кориандъра).
Алдехидите отделяни от миризливките се произвеждат в специални жлези, намиращи се в средата на долната страна на буболечката и са силно концентрирани – дори малко количество от тях умирисва всичко много бързо.
Има проучвания, които сочат, че отделяните алдехиди имат антибактериални и анти-гъбични свойства – което означава, че те помагат на буболечката да се бори със зарази.
Но както всеки, който е смачквал миризливка може да ви каже – миризмата е доста силна защита. Никой не би искал да я смачка миризливка повторно. Затова миризливките нямат много естествени врагове, което им е позволило да се разпространят по целия свят и да се превърнат във вредител на растенията. Хранят се с листата на над 100 вида растения, включително ябълки, царевица, боб и соя.
За нещастие, миризливките не са напаст само за земеделците – когато застуди те започват да си търсят топло местенце за зимуване...като дома ви. И когато една намери хубаво място, тя отделя феромони, които сигнализират на други да се присъединят.
Освен атаката над обонянието ви и досадното жужене, тези тромави буболечки са напълно безобидни за хората.
Най-добрия начин да не пускате миризливки вкъщи е като държите прозорците затвортени и изтупвате изсъхналото пране, когато го внасяте вкъщи (миризливките обичат да се крият в дрехи, оставени навън).
Ако някоя влезе, вземете една кърпичка или парче тоалетна хартия и внимателно я хванете и изнесете навън без да я стискате много.
Не я пускайте в тоалетната, защото плуват доста добре и ще излезе отново.
Но каквото и да правите, не я смачквайте – носът ви не е подготвен.
.webp)
